Най-голямо е увеличението на средния осигурителен доход през 2021 г. при завършилите направление “Медицина” - с 35%, и “Образование” - 17-20%

Приблизително всеки пети студент в България се обучава в професионални направления, за които професията “преподавател” е № 1 или № 2 сред завършилите.

По данни от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2021 г. в 7 професионални направления най-голям дял от завършилите стават преподаватели. Това са направленията “Педагогика”, “Педагогика на обучението по...”, “Теория и управление на образованието”, “Философия”, “Филология”, “Спорт”, “История и археология”.

В други четири направления професията “преподавател” е втората най-често срещана сред завършилите. Това са “Психология”, “Математика”, “Изобразително изкуство” и “Музикално и танцово изкуство”.

Общият брой на действащите студенти в тези направления надхвърля 44 000 и представлява близо 22% от всички студенти в страната.

Направление “Педагогика” (с над 16 700 студенти) е второто най-масово в България след направление “Икономика”. В това направление се обучават студенти по специалности с фокус върху предучилищната и училищната педагогика.

Средният успех от диплома за завършено средно образование на студентите от първи курс в това направление е 4,94 при успех 5 средно за първокурсниците в страната.

По този показател това направление се нарежда непосредствено след професионално направление “Комуникационна и компютърна техника” (4,96) и непосредствено преди направление “История и археология” (4,96). От завършилите това направление през последните 5 г. близо 61% се реализират като преподаватели, а общо 76% работят на позиция, за която се изисква висше образование, като по този показател това направление се нарежда

сред десетте най-добри от всички 52 професионални направления в страната

В направление “Педагогика на обучението по…” се обучават над 7836 действащи студенти и по брой студенти то се нарежда на 7-о място непосредствено преди направление “Право” (със 7559 студенти) и непосредствено след направление “Информатика и компютърни науки” (с 8064 студенти).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на студентите от първи курс в това направление е 4,86. От завършилите това направление през последните 5 г. близо 40% се реализират като преподаватели. В това направление се подготвят профилирани преподаватели по отделните дисциплини в българското училищно образование.

Направление “Теория и управление на образованието” е сред трите най-малобройни в България с едва 286 действащи студенти по данни за 2021 г.

Студентите от първи курс в това направление обаче имат успех от дипломата за завършено средно образование 5,06, който е над средния за първокурсниците в страната.

От завършилите това направление през последните 5 години близо 94% работят на позиция, за която се изисква висше образование, като по този показател това направление се нарежда в топ 3 в страната, отстъпвайки само на направленията “Военно дело” и “Медицина”. Сред тази група завършили над 70% работят като преподаватели, а други 15% се реализират като ръководители.

Преподавателската професия е най-често срещана и сред завършилите следните направления: “Филология” (25% от завършилите през последните 5 години се реализират като преподаватели), “Философия” (18%), “История и археология” (18%) и “Спорт” (16%).

В други четири направления професията “преподавател” е втората най-често срещана сред завършилите. Това са “Психология” (12% от завършилите през последните 5 години се реализират като преподаватели), “Математика” (15%), “Изобразително изкуство” (10%) и “Музикално и танцово изкуство” (17%).

Актуалното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България отчита, че през 2021 г. в сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието.

Средният осигурителен доход при завършилите “Медицина” за споменатия период се увеличава с 35%, на завършилите “Здравни грижи” - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления увеличението е средно с между 17 и 20%.

Цитираните в настоящата публикация данни са от Рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg/rsvu4/#/).

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез интерактивната страница на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени “стандартизирани класации” на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои “собствени класации” с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности. Рейтинговата система съдържа и информация  за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение, както и списък на съвместните програми на българските висши училища с партньори от чужбина (https://osis.bg/?p=4029).

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2021 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум “ИОО-С”, съставен от Институт “Отворено общество” – София, и Сирма Солюшънс.