За мен ключовата дума е “диалог”, хората в спорта трябва да са спокойни, за да могат да си вършат работата

- Г-жо Лечева, през 2005 г. (като си помисля, това са 17 години) правих с вас интервю на сега несъществуващите кортове пред стадион “Българска армия”. Тогава ви нарекох “агент Весела”, защото поехте Държавната агенция на младежта и спорта. Сега сте министър. Каква е разликата? И в позицията, и във времето?

- Тогава беше редовно правителство. Това, което го отличава от служебното, е, че има парламентарна подкрепа от коалиционните партии. Тогава бях по-млада, имах желанието, хъса да работя всеотдайно. Радвам се, че този хъс все още го имам, явно спортът няма как да излезе от мен. Тогава свършихме доста работа, защото много от програмите, които създадохме по мое време, продължават да работят и до днес. Може и нескромно да прозвучи, но трябва да припомня, че тогава започна строежът на зала “Арена Армеец”.

- Да, ще се върнем към това…

- Но нашите тогавашни политически опоненти си приписаха заслугата за построяването . Въведохме ред във финансирането на спорта, вкарахме прозрачни критерии. За първи път осветихме спортните бюджети пред обществото, обявихме ги в интернет - нещо, което беше немислимо преди това. С огромни усилия увеличихме средствата за спорт, въведохме прозрачност в дейността на “Национална спортна база”, на тотото. Назначихме доказани специалисти в бордовете им. Опитахме се да модернизираме тотализатора, да въведем електронна обработка на фишовете, направихме опит да влезем във веригата на играта “Евромилиони”.

- Все пак каква е разликата между агенция и министерство?

- По-лесно е, когато е министерство. По-бързо може да бъдат придвижени решенията. Факт е, че тогава аз се опитвах по всякакъв начин да преодолея по-ниския статут, но все пак Министерският съвет заседава всяка седмица и е много по-лесно да се съгласуват решения, които зависят от други министерства.

- Какви са перспективите пред служебното правителство, в което приехте да участвате? Може ли примерно вие да продължите да сте министър на младежта и спорта, ако ви предложат да участвате и в следващо правителство, но редовно?

- Наясно съм с рамките на служебния кабинет и съм приела да работя в тях. Целта ми е да оставя на редовния кабинет ясно започнати приоритети и много свършена работа, която да улесни следващия министър. Участието ми в сегашния кабинет е експертно, а за редовен платформата ще е политическа. Аз съм човек с ясни партийни убеждения, които никога не съм крила, така че не мисля, че ще се стигне до продължение.

- От кого дойде поканата и какви бяха колебанията ви, ако сте ги имали?

- Поканата дойде лично от президента, за което му благодаря. Това е някаква оценка за експертизата, която притежавам след дългите години в спорта. Тъй като вървят партийни внушения, искам да подчертая, че аргументите за този пост не са политически, а експертни и те са в моята биография - състезател, ръководител, председател на държавна агенция, зам.-председател на комисията за младежта и спорта.

- Къде беше най-трудно?

- За мен винаги всичко е било предизвикателство, всичко съм чувствала отговорно. Но може би най-трудно ми е било като председател на ДАМС. Там работата беше оперативна, изискваше часове, дни, буквално без събота и неделя.

- Последните двама министри влязоха в остри конфликти с отделни спортни федерации и съюзи. Какви ще са вашите стъпки в отношенията с организациите, които движат развитието на отделните спортове у нас?

- За мен ключовата дума е “диалог”. Уважавам всички председатели, всички ръководства на федерации. Голяма част от тях са мои колеги, състезатели с огромен опит, експерти, специалисти. Уважавам техния принос към българския спорт и затова се отнасям с голям респект към тях. Убедена съм, че трябва да има качествен диалог, сътрудничество и непрекъснат контакт. Хората в спорта трябва да са спокойни, за да могат да си вършат тяхната работа.

- Напоследък най-конфликтната точка са отношенията на спортното министерство с Българския футболен съюз. Там нещата са малко особени - ФИФА и УЕФА не позволяват държавата да се меси в работата на подобни организации. Вашият предшественик не криеше открито враждебното си отношение към сегашното ръководство на БФС. Какво ще предприемете?

- Вече споменах, че съм поддържала изключително уважителен диалог с всички ръководители на спортни организации. Не се опитвам да се намесвам в техните вътрешни дела, но съм се опитвала да предоставя всичко възможно, което може да предостави държавата. Работила съм със сегашното ръководство на БФС, познавам много добре и претендентите. В никакъв случай не бих искала да се намесвам в техните изборни процеси. Неприятно е, когато се навлезе в някаква съдебна сага, която отнема много енергия на спортните организации. Бих могла да цитирам един израз за разликата между лекарството и отровата…

- Да, на Парацелс. Че трябва да се уцели дозата…

- Точно така. Кога може да си полезен за дадена организация, можеш да даваш енергия и да спомагаш за развитието ? Добре да усетиш в същото време кога трябва да отстъпиш на по-подготвения, на хора с по-добри идеи. За да можеш да останеш сред хората, с които си работил през всичките години, със заслуженото уважение и авторитет. Те сами ще го признаят, когато разберат, че ти даваш широта и простор на новите идеи, на новите хора. Тогава ще се отнесат с необходимата почит и ти ще останеш за тях с нужния авторитет, за да може разрушителните процеси да не ескалират до степен, при която да сринат всичко съградено преди това.

- Във вечния спор между масовия спорт и високото спортно майсторство (участие на големи първенства, особено на олимпийски игри) вие на чия страна сте?

- Това е изкуствено разделение. Няма как да излязат шампиони, без да я има масовостта. От друга страна – не може да има масов спорт, без да го има примера на шампионите. Моята теза е, че дали една нация е спортна, се определя не от броя на медалите, а от броя на гръбначните изкривявания и от броя на децата с наднормено тегло в училище. Броят на кварталните бази за спорт, които са достъпни за всеки, също е важен индикатор. Високият спорт е този, който обединява нацията и носи международен престиж. Така че – и двете направления трябва да се развиват, защото са двете страни на една и съща монета, наречена български спорт.

- Макар и за кратко бяхте председател на подобна организация, имам предвид Българския стрелкови съюз. Какво извлякохте от комуникацията със спортното министерство и как ще се чувствате от обратната страна?

- Имахме две срещи с хората от министерството. Предложихме една доста подредена и структурирана програма за следващата година. Аз изложих своите виждания за времето до следващите олимпийски игри. Беше възприета изключително добре. Разказах и какво е състоянието на спортната база специално по отношение на стрелбата…

- Което очевидно не е добро…

- Изключително тежко е. Това е един от малкото спортове, в чиято база не е инвестиран и лев през всичките години. Понеже ми зададоха въпроса защо в предишния ми престой тук не съм направила нищо за стрелбата, отговорих, че със скромните възможности на агенцията бяха отделени 1 млн. лв. за закупуване на електронни мишени. Поради други обстоятелства те бяха отклонени, но това е съвсем друга тема.

- Българската стрелба спечели първия медал за страната на олимпийските игри в Токио - среброто на Антоанета Костадинова в Пекин. Първият и за стрелбата след 2004 г., ако не бъркам. Как оценявате моментното състояние на вашия спорт? Вашия, защото всички знаем какви са постиженията ви.

- Сериозен успех с оглед на това, което казах по-нагоре - състоянието на материално-техническата база, условията, при които тренират нашите деца. Този медал означава изключително мотивирана работа не само на самия състезател, но и на целия екип - треньори, ръководители. Познавам много добре треньора на Антоанета, който работи изключително сериозно не само с нея, но и с подрастващите. Това, което те направиха, си е просто подвиг.

- Тони остана втора, вие имате два сребърни медала. Не съжалявате ли, че не станахте олимпийски шампион? Макар че въпросът сигурно звучи глупаво - кой няма да съжалява. Така че по-скоро какво ви попречи това да не се случи?

- Като цяло мога да каза, че се чувствам успял човек в моя спорт, въпреки че не станах олимпийски шампион…Има си хас. Петкратен световен шампион, десеткратен европейски…Много съжалявам, че при второто си участие на олимпийски игри - в Барселона, бях много близо до златния медал. Един малшанс, технически проблем може би ме спря за първото място. Много рядко съм го разказвала. В деня на състезанието, в първата ми дисциплина - въздушна пушка…

- На 10 метра…

- Да, точно така. Направих 395 точки и влязох във финала с първи резултат, равен с една корейка. Другите бяха на две точки след нас. Това за мен беше много добре, защото в онзи период бях много добра тъкмо във финалните серии. Дадоха половин час почивка между сериите и финала, но дойде един от международните съдии, който ни каза, че финалът се отлага с още половин час заради проблеми с електрониката. Затова с баща ми се прибрахме, защото имахме опита от предишната олимпиада, където имаше огромен журналистически интерес, в една стая, за да запазя концентрацията си. По едно време баща ми излезе от стаята, за да види какво става. Върна се и каза: Абе ние лека-полека трябва да тръгваме. А аз по погледа му чета, че нещо е станало. Оказа се, че техническият проблем много бързо е бил отстранен и финалът остава в същия час. Когато излязохме от стаята, се оказа, че имам време само за два пробни изстрела. Аз ги направих, без да мога да си възстановя пулса. Тогава разбрах, че четиригодишният ни труд изчезва, заминава си. Даже не очаквах да стана втора, мислех си, че всичко е приключило. Не помня на кой изстрел ми се възстанови нормалният пулс, но баща ми каза, че съм се движила между седмо и осмо място. А последните ми четири изстрела…

- Бяха десетки?

- Не само десетки, ами съвсем централни десетки. Те ме върнаха на второто място.

- Министерството на младежта и спорта е принципал на Българския спортен тотализатор, който пък осигурява голяма част от финансирането на спорта у нас. Имате ли вече конкретни идеи за развиването на дейността му? Още повече че бяха приети и поправки в Закона за хазарта.

- Мнението ми е, че промените в Закона за хазарта са в правилната посока, в която се дава възможност БСТ да работи в така нареченото монополно състояние по отношение на цифровите игри. За мен това е един от основните източници за финансиране на българския спорт и личното ми мнение е, че това трябва да се използва максимално, за да акумулира много по-сериозни средства.

- Вярно ли е обаче, че с едно от последните решения на последното редовно правителство БСТ е лишен от едва ли не 99% от доходите си?

- Аз все още нямам достатъчно информация, изисках я тепърва със специално писмо. Това, което знам, че в момента фишовете могат да се разпространяват в 700-800 пункта в цялата страна. Това икономически не е издържано особено при новите технологии. Но смятам, че с последните промени в Закона за хазарта нещата ще се променят благоприятно за БСТ.

- Ще задам въпроса по друг начин. Трябва ли българският спорт да се притеснява за финансирането си?

- Смятам, че сегашната законодателна рамка е добра основа, която дава възможност да се акумулират достатъчно сериозни средства за българския спорт. Гарантирам ви, че докато аз работя в този кабинет, финaнсиране за българския спорт ще има.

- Понеже с едно от първите си решения служебното правителство смени всички областни управители, няма как да не ви попитам дали ще има ли кадрови промени в ръководството на Българския спортен тотализатор?

- Аз казах и на първата си среща с журналисти като министър, че трябва да се подходи много внимателно по отношение на професионалната квалификация на хората, които управляват тези сериозни спортни структури. Но пък вчера получих сигнал, че хора от ръководството на тези структури са натискани да работят за определени субекти по време на предстоящите избори. Аз никога не съм си позволявала от това място по никакъв начин да притискам нито спортни организации, нито търговски дружества, нито други структури, които са ми били на подчинение, и да бъдат ангажирани с политически процеси. Смятам това за много вредно за самата институция и за резултатите .

- Винаги когато разговарям със спортен министър, кмет на София и президент на футболния съюз, а веднъж и с министър-председател, тъпо и упорито задавам един и същи въпрос. Защо София е единствената столица в Европа, в която от 60 години не е построен модерен стадион. Ето и вас питам - кога и къде? Защото всъщност първата копка на единствената истински модерна спортна (а и не само спортна) зала в София направихте вие, ако не ме лъже паметта.

- Едва ли за тези три месеца ще ми стигне времето да направя нещо в тази посока. Но все пак моята позиция за нов стадион е “за”. Разбира се, че на София и България им липсва такова модерно съоръжение. Мисля, че всички, които сега работим в тази сфера, както и тези, които ще дойдат след нас, трябва да имаме консенсус по ключови въпроси. А не всеки, който идва, да започва отначало.

Аз затова на първата среща с журналистите благодарих на всички и призовах да започнем да надграждаме. Имаме много стадиони, но нямаме концепция за развитието им.

Весела Лечева (с бялото сако вдясно) на срещата с президента Радев
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Весела Лечева (с бялото сако вдясно) на срещата с президента Радев СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

- Не мога да не ви попитам за процесите в БСП. Какво се случва в столетницата? Какво мислите например за коалирането с “Демократична България”? А и сега тримата служебни министри едва ли не ще ви гонят от партията или поне от Националния съвет.

- Първо, по отношение на коалирането. Резултатите от изборите показаха, че трябва да работим в коалиция. Че единственият шанс да не се ходи отново на избори, е да се намери пресечна точка и да се състави коалиционно правителство. Дотук добре. Но след определени действия и решения вече трябваше да се реши, че макар всичко да е въпрос на компромиси, докъде могат да стигнат тези компромиси. Лично аз смятам, че в един определен момент БСП трябваше да излезе от управлението, да изтегли министрите си и да остане коалиционен партньор, като гласува само онези решения в Народното събрание, които са от особена важност за българските граждани.

- Така нареченото плаващо мнозинство?

- Нещо подобно. Като по този начин на предстоящите избори да се излезе с едно по-различно лице. С достойнство, с увереност, че си държал линията, която са ти определили избирателите, и най-важното – не си се държал за властта на всяка цена. Този тежък и дълъг танц с “Демократична България” и с хора, които са те посочвали за голямото зло, няма как да се разбере от нашите членове и симпатизанти.

Не дава никаква възможност да излезеш и да им кажеш: Ето аз бях защитник на вашите интереси. Аз винаги съм била радетел за утвърждаване и увеличаване на авторитета на БСП. Всичките си сили и умения от ден първи са били хвърлени за този авторитет. Но няма как да ми е безразлично, когато се вземат решения в ущърб, които работят точно срещу този авторитет. Именно затова аз не мога да си позволя да бъда просто един пригласящ в хора “Да, да, да”, а държа да бъда един обективен и честен участник в процеса на обсъждане.

Имам мнение и го казвам и в нашия Национален съвет. Затова много ме боли – изборните ни резултати показват, че решенията, които се вземат от това ръководство, са най-ясният измерител. Явно се разминаваме много тежко с верните решения.

Не е нормално да протегнем коалиционна ръка към наш идеологически противник като ДБ или към ПП, които през кампаниите обвинявахме, че ни краде избирателите, а да атакуваме президента.

- И вече съвсем накрая, макар и с усещането, че сипвам сол в незаздравяла рана. Какво става с разследването за покушението на вашия съпруг Манол Велев, довело в крайна сметка до смъртта му? Говорили ли сте за това с доскорошния вътрешен министър Бойко Рашков?

- Не съм разговаряла. Не знам дали има воля. Питайте тях.

 

CV

Родена на 20 май 1964 г. във Велико Търново

Състезателка е по спортна стрелба. Завършва Националната спортна академия. Баща е Николай Лечев, един от най-известните ни треньори в същия спорт

Има два сребърни медала на пушка от олимпийски игри - през 1988 г. в Сеул и през 1992 г. в Барселона

Пет пъти е ставала световен шампион, осем пъти - европейски, четири пъти печели световната купа, номинирана е за стрелец №1 на ХХ век

Депутат в 39-ото, 40-ото и 45-ото народно събрание от гражданската квота на Българската социалистическа партия, а също и заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта

От 2005 до 2009 г. беше председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) в правителството на Сергей Станишев