ТОДОР КРЪСТЕВ, TOPSPORT.BG, в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент".

Избрах да разкажа за първия мач, който гледах на живо на стадиона.

Още ненавършил 7 години, бях заедно с моя татко на Световната квалификация България - Португалия, играна на 2 май 1973 година. Предишният ден ходихме на манифестация и затова тези изживявания бяха много вълнуващи за едно дете, което тепърва започваше да открива света.

Времето беше прекрасно и стадион "Васил Левски", както винаги се случваше на такива срещи, беше претъпкан. Ние бяхме в сектор "А", по-отдясно. Всички викаха много силно, когато нашите тръгваха в атака или когато бяха недоволни от съдията. И двете неща се случваха постоянно. За първи път ставах свидетел на такъв невъобразим шум.

Много често всички ставаха на крака и бащите трябваше да вдигат децата си на раменете, за да могат и те да видят нещо от играта на стадиона. А нашите атакуваха много и упраженението беше повтаряно многократно.

Знаеше се, че победата ще класира България за Световното догодина във ФРГ. Участието на българските национали сред най-силните си беше нещо в реда на нещата, но в този ден се считаше, че съперникът е много силен. Имаше играчи с по-тъмен цвят на кожата и всички казаваха, че много трябваме да внимаваме с тях. Особено опасен беше капитанът Еузебио. Те бяха от Мозамбик, защото Португалия имаше колонии и се смяташе за фашистка държава. Тогава много ни облъчваха на тема фашизъм, дори в детската градина, но на терена португалците изглеждаха нормални хора и нямаха вид „да искат да изядат някого".

В края на първото полувреме Георги Денев вкара гол във вратата към сектор "Б" и стадионът се взриви. След това голямата звезда Христо Бонев отбеляза за 2:0 и мачът изглеждаше решен. Това попадение почти не го видях, защото бях във въздуха едва когато топката влизаше във вратата. По-късно нашата защита сбърка и един от играчите от Мозамбик - Нене, остана сам срещу Стоян Йорданов и намали резултата.

До края всички бяха много притеснени да не ни изравнят. Аз тогава не ги разбирах. Българите имаха целия врящ стадион зад себе си, играеха по-добре и според мен трябваше да вкарат още голове. Дори в игра влезе и любимецът ми Петър Жеков, който за мое разочарование не можа да отбележи попадение.

Накрая стадионът избухна при последния съдийски сигнал. Всички бяха много щастливи в хубавата майска вечер.

България - Португалия 2:1 - 1:0 Георги Денев 38' 2:0 Христо Бонев 60' 2:1 Нене 73'

България: Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Божил Колев, Димитър Пенев, Младен Василев (61-Динко Дерменджиев), Христо Бонев-капитан, Атанас Михайлов (76-Петър Жеков), Иван Стоянов, Георги Денев. Старши-треньор: Христо Младенов.

Португалия: Жозе Енрике, Адолфо, Артур Корея, Умберто Коельо, Антонио Симоеш, Тони, Артур Жорже, Еузебио-капитан, Жоао Жасинто (54-Тамагнини Гомеш "Нене"), Жозе Мендеш, Алфредо Куарешма (66-Фернандо Павао). Мениджър: Жозе Аугущо.

Победата наистина класира България за Мондиал 1974. Тогава нашите национали направиха две равенства с Швеция и Уругвай и загубиха от най-силния отбор - Холандия. 12-ото място в крайното класиране, което и досега е второто най-добро за нас на Световни първенства, беше прието за провал.

За мен интересните неща продължиха да се случват. Само след три години отидох да живея в Мозамбик, който вече не беше част от Португалия. Имах късмета да изживея пет прекрасни години в родината на същия Еузебио, както и на другите екзотични футболисти, които ме бяха впечатлили силно в незабравимия майски ден на 1973 година.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент