Това, че влязох в Световната бизнес зала на славата заедно със само още 8 човека, е много голямо признание и предизвикателство за мен, казва социалният предприемач

Борис Колев е социален предприемач. Само на 32 години, той има над 15 компании и брандове зад гърба си. Активно развива корпоративно-социалната отговорност сред компаниите у нас. Помага на много неправителствени организации.

- Г-н Колев, влязохте в Световната бизнес зала на славата в категория на иноватори. Какво означава за вас тази награда и какви други имате?

- Това е много голямо признание за мен, не съм го очаквал. Номиниращите се пазят в тайна и все още не е ясно от къде идва. В последния етап на класацията преминават само 8 души. Аз съм единственият европеец. В последните години в Залата на славата гледат не толкова развитието на конкретен бизнес, а и цялостната инвестиция в устойчиво развитие. За съжаление, тази година няма да има голямо събитие в Бостън за връчване на наградата.

Наистина звучи много самонадеяно, когато медиите кажат, че съм наред до Хенри Форд и Стив Джобс, но те са влезли преди много време, когато са били под 30-годишни и са били много далеч от постиженията, за които сега четем. Целта е да се представят хора, които сега започват да показват потенциала си. Така че това го приемам като предизвикателство и създава много големи очаквания към мен. 

През 2013 г. влязох в класацията на “Форбс” 30 под 30, а през 2012 г. получих награда от тях за цялостен принос в предприемаческите и стартъп средите. През 2017 бях класиран във европейската FERD’s List за предприемачи със социално въздействие, а още през 2007-а попаднах сред “Най-добрите млади предприемачи в Европа” на БизнесУийк.

 - Колко неща сте основали?

- В много неща съм участвал в създаването, много малко неща съвсем сам съм основал. Може би само първите проекти, докато разбера, че

съвсем сам не

става в живота и

трябват

партньори

Само компаниите и брандовете са около 15, които са заработили, но не всички са успешни. Не ги деля като бройки, а повече като посоки на развитие.

 - Кои тогава са посоките на развитие?

- Аз винаги съм се опитвал да работя в няколко основни посоки, независимо дали ще създам бизнес проект, НПО, онлайн платформа. Това са образование, здравеопазване, развитие на човешкия потенциал, гражданското общество. Аз не ги възприемам като отделни проекти, а като инструменти, с които да променяме нещата. Защото да, бизнеса го правиш, за да изкарваш пари, но за какво ги изкарваш?

- Първата си компания сте основали на 18 г. Как се случи и с какво се занимаваше тя?

- Аз още в гимназията бях част от програмата  “Учебна компания” на фондация Junior Achievment (JA) - правихме учебна фирма, измисляхме си продукт, стратегия, маркетинг, счетоводство, всичко с обучителна цел, но все пак си беше истинско. От 9-и клас всяка година правихме нова фирма, тя се развиваше и знаехме как се случват нещата.

 Когато навърших 18 г., исках да замина за Щатите, приеха ме в бизнес училище във Вирджиния и не бях мислил да стартирам веднага собствен бизнес тук. Но се случи така, че две седмици преди абитуриентския бал

баща ми почина и

се наложи да

остана в

България и да

си намеря

бързо работа,

за да помагам на майка ми и по-малката ми сестра. И единственото нещо, за което бях сигурен в себе си, беше свързано със създаването на проект и фирма.

Кръстихме я като тази, която създадохме в училище - Juniоr Team - JT International, с идеята, че ще стане нещо голямо. Започнахме като рекламна агенция - маркетинг, реклама и уебдизайн, което тогава не беше толкова разпространено. Беше доста неуспешно, защото никой не се беше сетил, че на екип на 18 години без дипломи и опит никой няма да му се довери да му прави рекламата. Единственото нещо, което тръгна от тази фирма, беше разработването на уебсайтове. Тази агенция си я има и до днес. 

 - Разкажете повече за някои от проектите ви.

- С JT International правехме много дъщерни компании - за реклама чрез Bluetooth, реклама, чрез аромати, за устойчиво развитие, направихме първата компания, която се занимава с реклама в социални мрежи в България - NetMark. DigiMark правеше софтуерни приложения, когато все още нямаше много, но още тогава се сетихме, че бъдещето е в мобилните телефони.

Наше е първото мобилно приложение на нестопанския проект pravatami.bg - джобен наръчник на гражданските ни права, което спонсорирахме и през 2012-2013 г. беше второто най-сваляно приложение у нас. Както и приложението “Дари кръв” за свързване на кръводарители с хора в нужда. Това ни беше една от основните идеи - да помагаме. Която нестопанска организация ни е потърсила за дигитална подкрепа, сме я подкрепили. Работили сме и за много големи компании. 

 През 2018 г. продадох DigiMark, но създадох DigiMark Ventuers – малък фонд за рисков капитал, в който инвестирам само лични средства и подкрепям други стартъпи. Има вече три, които работят много добре. Първото е платформата nPloy, която свързва компаниите с хората, много бързо се разви и в момента отваряме румънския пазар. Второто е Nutrigen -

първият

български

стартъп за

биотехнологии,

правим приложни

генетични

изследвания, свързани с начин на живот, грижа за здравето. Третият е Airate - нанофибърна мрежа,която пречиства въздуха, като проветряваш, за да не влизат вредните за организма частици в помещението. 

 - Откъде черпите тази енергия постоянно да правите нещо ново?

- От обратната връзка. Виждам, че нещата се случват, че достигат до хора, че променяме настроението, ежедневието. Това ме мотивира да правя нещо повече. Всичко е за хората и от хората. 

 - С кой от проектите ви се гордеете най-много?

- Със социалните проекти. Един от най-яките, които съм създавал, беше в 11-и клас. Създадохме едно футболно първенство за любители в интернет форумите “Българската форумна лига”. Направихме го на шега, ние бяхме ученици още, но се записаха над 20 форума първия път, наехме игрище, съдии от БФС. До ден днешен това е най-голямото футболно първенство за любители в България. Аз отдавна не съм част от организацията, тя си е абсолютно самостоятелна и се самоуправлява от участниците, това е социален бизнес и е един от най-яките социални експерименти, в който съм участвал. 

 Другото е CSR България, което е с най-голямо социално въздействие. Това е НПО за корпоративно-социална отговорност (КСО). През 2009 г.

създадохме

първата мрежа

за КСО у нас

и започнахме да работим много активно, изградили сме стратегиите на адски много компании. 

 - Българските компании започнаха ли повече да се насочват към КСО?

- Това се опитахме да направим. Големите компании имат нужда някой да им помогне със стратегията и с реализацията, защото много често нямат екип и специалисти, в първите години това беше най-големият проблем. Затова започнахме да правим обучения и създадохме първата магистърска програма по КСО на Балканите във ВУЗФ. С българските компании работим по-усърдно, защото те имат по-малко визия и по-трудно правят стратегия.

Но за тези години има адски много развитие. Преди години най-вече се даряваше за еднократни каузи, но даренията не са най-социално отговорното нещо, те често учат, че нещата идват наготово и не са устойчиви. В момента повечето бизнеси гледат наистина да има въздействие, а не просто да се отчете, че се дава нещо. 

 - Защо решихте да се занимавате със социално предприемачество?

- Още като малък се включвах много в доброволчески каузи. И тогава осъзнах, че всички тези организации имат голям проблем в работата с бизнеса - те имат страхотни каузи, бизнесът казва, че има бюджет да помага, но някак си не могат да се свържат. Тогава търсехме вариант да ги свържем и намерихме CSR като инструмент. 

 - В България ли живеете?

- Да. През 2016 г. живях в Сан Франциско, но миналата година реших, че ще остана тук. Пътувам колкото може повече, защото така виждам на колко хубаво място живеем и че в България нещата са си супер.

Ако изключим

политическата

обстановка,

мисля, че

живеем в рай

- климат, чистота, хора.

- А предприемаческа среда?

- Тя е пряко зависима от политическата обстановка. Не че няма стартъпи, но няма как да има развити компании тук, никой не иска да инвестира в българска компания, защото няма защита на средствата, не може да се разчита на съдебната система, че ще защити нечия идея например. Липсват много регулации, има пропуски в институционалното право.

 - Защо тогава мислите, че на вас нещата ви се получават?

- На първо място аз адски много инвестирам в себе си, не съм спирал да уча. Няма месец, в който да не съм изкарал някой курс за личностно развитие, самоосъзнаване, защото това е основният инструмент на един предприемач. 

Второ, аз съм бил в ситуация, в която съм се изхранвал с филии с лютеница, знам какво е да нямам и никога не ме е плашило, че утре ще фалира фирмата.

Ако всичко се провали, най-лошото, което може да се случи, е да си намеря работа. Изключил съм неуспеха като страх и това ми дава много сила.

Когато не правиш зло, може би те подкрепя и късметът. Много хора не вярват в него, но подготовката е 95% от всичко. Има и една доза късмет, която идва, когато човек мисли позитивно. Убедил съм се в силата на мисленето и в закона за привличането.