Този на Шипка тежи 12 тона. Скулптурите на Лъвов мост идват от Виена. Русенските са създадени от автора на паметника “Цар Освободител” Арнолдо Цоки
Колко скулптури на лъвове има в София? А в България? Тук показваме 5 от най-известните.
Според някои учени образът на лъва е пренесен в днешните ни земи на юг от Дунава заедно с други тотемни символи на прабългарите - змията, конника, орела. Той се утвърждава сред тях и става първостепенен. Лъвът е съхранен в народностната ни символика през всички превратности на историята.
Лъвът е изобразен на герба ни. Нашата парична единица се нарича лев, което е старинна форма на думата “лъв”. От дълбока древност лъвът олицетворява сила и власт. Нали го наричат “царя на животните”. Най-обичаният ни национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски (отново от думата “лъв”).
Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той се възприема като национален символ.
“Млади български юнаци... на чела им левски знаци, в очите им плам” - това е Ботевата чета в стихотворението на Вазов.
Лъвов мост играе и ролята на символична врата на бързо модернизиращата се млада столица. След преговори с няколко френски фирми, сред които “Компания на предприятията Айфел”, изборът се спира на австрийската фирма “Р. Ф. Вагнер”. Лъвов и Орлов мост са проектирани и осъществени от чешкия инженер Вацлав Прошек. Все още остава неустановен въпросът за авторството на проектите за пластично оформление от метал - фигурите, канделабрите, парапетите, отлети в работилница във Виена. Първият сандък с лъвове е изпратен на 7. VІІ. 1891 г., а вторият - десет дни по-късно.
Лъвовете обаче пристигат без езици, според зевзеците, за да не кажат кой е присвоил част от парите от баснословната сума, платена от общината за моста.

Двете статуи са поставени пред входа, от лявата и от дясната страна, на сградата на Съдебната палата, в поза пасант (ходейки) и гледат в различни посоки. Те заемат тези места от 1985 г.
* За данните за софийските лъвове благодарим на Музея за история на София