Но как се прави политика с лев на глас

Хайде да правим политика с 1 лев партийна субсидия на глас. Тази седмица темата влезе за гласуване в пленарната зала. В крайна сметка обаче 17 души “спасиха” субсидията от 8 лева на глас.

В последните работни часове на това Народно събрание предложението първо беше прието на косъм, а после побързаха да се поправят. Същевременно лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов обяви във фейсбук, че в следващия парламент отново ще опитат да намалят субсидията.

Естествено, нещата никога не са черно-бели. Да, ако от партията на Трифонов не бяха подхванали темата, разочарованието на техните избиратели щеше да е огромно. От друга страна, сега ли е моментът, в който най-важно се оказа коя партия как си плаща наема, колко са членският внос и даренията, които получава, и още куп други партийни неволи.

За намаляването на субсидиите и начина на финансиране на партиите не се говори нито от вчера, нито от днес. Идея е субсидията да е различна в зависимост от броя на получените гласове, идея е също да поддържат партийната си дейност основно от членски внос.

Да, хубаво е субсидията да бъде намалена, но може би на компромисна сума, тъй като да се намали на 1 лев, от позицията на времето може да се окаже грешка, която да накара партиите да се оглеждат за други източници на финансиране.

21 млн. лв. спестени годишно звучи чудесно, ако ниската субсидия не криеше и опасности от това да вкара партиите и бизнеса в по-сериозна зависимост. Да, два милиона и половина българи през 2016 г. казаха: “Даваме ви 1 лев и нито стотинка повече”.

Оттогава размерът на субсидията няколко пъти се промени, а решението да остане 8 лева може и да не е толкова лошо, стига да е ясно как ще се харчат тези пари. Тъй като проблемът не е в 8-те лева на глас, проблемът винаги е бил в това къде отиват.

Защото “хайде да им спрем парите” е идея, която винаги ще има широка обществена подкрепа просто защото звучи някак добре. Нужен е обаче сериозен дебат освен за предимствата, и за недостатъците на тази идея. А да не забравяме, че до часове гасим лампите на този парламент. Като цяло ситуацията в последните дни може да се опише така: залудо работи, залудо не стой. Защото дори ако случайно някое предложение бъде прието на първо четене, то до второ едва ли ще има време да стигне.